Какво представлява циститът?

цистит 1

Циститът е възпаление на лигавицата на пикочния мехур. В повечето случаи възпалението се причинява от бактериална инфекция. Състоянието се проявява като дискомфорт в пикочния мехур. Често, симптомите са  болезнено уриниране с усещане за парене и понякога кръв в урината.

Острият цистит се лекува лесно, но хроничният цистит може да причини други здравословни проблеми. Ако циститът не се лекува дълго време, може да доведе до възпаление на бъбреците. Доста по-рядко състоянието може да възникне в резултат на някои лекарства, лъчетерапия или продължително използване на уринарен катетър.

Причини и рискови фактори за заболяването цистит

Заболяването се класифицира като инфекция на пикочните пътища и представлява до 90% от всички случаи. Циститът бива два вида: бактериален и неинфекциозен. В повечето случаи възпалението на пикочния мехур се причинява от бактерии (най-често E. coli), които навлизат в пикочния мехур през уретрата и започват да проявяват своите патогенни свойства. Неинфекциозни фактори също могат да причинят възпаление на пикочния мехур.

  • Интерстициален (синдром на болезнения пикочен мехур).

Причината за това хронично възпаление остава неясна.

  • Възпаление, причинено от лекарства, особено химиотерапия.
  • Пострадиационно възпаление, което се появява след лъчетерапия в тазовата област.
  • Възпаление, произтичащо от съпътстващи патологии: захарен диабет, уролитиаза, простатит.
  • Бактериите са основната причина. Те навлизат в пикочния мехур, дразнейки стените му и вследствие на това предизвикват възпаление. Най-често това са бактерии от групата на Escherichia coli.
  • Лоша хигиена: бактериите могат да навлязат в уретрата от ануса. Несмяната на хигиенните продукти редовно увеличава риска от цистит.
  • Диабет: повишените нива на глюкоза в урината могат да ускорят растежа на патогенни микроорганизми в пикочните пътища.
  • Менопауза: ниските нива на естроген водят до изтъняване на стените на пикочните пътища, променяйки киселинно-алкалния баланс на урината, което насърчава растежа на патогенните бактерии.
  • Секс: По време на незащитен секс бактериите могат да навлязат във влагалището и уретрата.
  • Небактериални причини. Възпалението може да бъде предизвикано от дрожди, гъбички, вируси, вследствие на лъчетерапия и автоимунни процеси (при които имунната система възприема тъканите на тялото като чужди).

Кои са рисковите фактори за цистит:

  • Смята се, че жените са по-податливи на цистит, поради структурните особености на пикочните пътища (къса уретра, непосредствена близост на вагината и ануса).
  • Бременност. Хормоналните промени по време на бременност увеличават риска от развитие на инфекция на пикочните пътища.
  • Отслабен имунитет (HIV инфекция, диабет).

Симптоми на цистит

Заболяването обикновено се характеризира с остро начало. При жените циститът обикновено се развива след хипотермия, полов акт или възпаление в женските полови органи.  Най-често са засегнати жените: те имат къса уретра (4-5 см), така че микроорганизмите могат да попаднат в пикочния мехур от влагалището и да причинят възпаление.

Циститът при жените е съпроводен от следните симптоми:

  • често, болезнено уриниране в малки количества;
  • усещане за болка и парене;
  • парене във външната генитална област;
  • помътняване на урината;
  • влошаване на общото здравословно състояние, понякога може да има повишаване на телесната температура.

Какви са симптомите на цистит при мъжете:

  • силно, постоянно желание за изпразване на пикочния мехур;
  • затруднено уриниране, в малки количества;
  • парене по време на уриниране в областта на слабините или пениса;
  • чувство за непълно изпразване на пикочния мехур;
  • болка в долната част на корема, поясната област и по-рядко в ректума;
  • възможно е да има и треска.

Диагностика на заболяването цистит

цистит 12

Диагнозата за цистит се определя на оплакванията на пациента, разговор с него, последван от преглед, лабораторни и инструментални изследвания. Подозрението за инфекциозен или възпалителен процес се потвърждава от резултатите от общ анализ на урината. В случай на повишени бели кръвни клетки, наличие на бактерии, кръв и протеин.  Важно е да бъде изключена съпътстваща диагноза за други бъбречни заболявания.

В случай на рецидив на заболяването, урологът пуска изследвне за извършване на уринна култура. Целта е да се идентифицира точно патогена и да се избере оптималния режим на антибиотично лечение. Също така се препоръчва и изследване за полово предавани инфекции.Ултразвуково изследване на бъбреците и пикочния мехур се извършва, ако се подозира съпътстваща патология на пикочните пътища.

Лечение на цистит

Антибактериалните лекарства са първа линия на лечение. Изборът на антибиотик зависи от вида на патогена, клиничната картина на заболяването и от общото здравословно състояние на пациента.

За първи път възникнал цистит

Подобрението настъпва бързо. Въпреки това е важно да се завърши курсът на лечение, предписан от уролога.

Рецидивиращ цистит

Може да се наложи по-дълъг курс на антибиотична терапия, цистоскопия и биопсия на пикочния мехур. При силна болка могат да бъдат назначени нестероидни противовъзпалителни средства.

Превенция на цистит

За да се намали рискът от развитие на цистит и неговия рецидив, уролозите препоръчват:

  • адекватно приемане на течности;
  • сок от червена и червена боровинка;
  • билкови лекарства;
  • щателна хигиена на външните гениталии;
  • изпразване на пикочния мехур след полов акт.

Ако имате симптоми на цистит, консултирайте се с уролог възможно най-скоро.

Може да разгледате нашите продукти тук.

цистит 6